НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 05:00 ч.

1929

Най-голямото богатство за един диригент е, когато успее да мотивира музикантите да дадат всичко възможно от себе си. Това казва диригентката Донка Митева. В последните над 20 години тя работи в Германия, а от 2011 г. е художествен ръководител и диригент на „Колегиум музикум“ (Берлин), който се състои от над 450 певци и инструменталисти

Виолета Караянева | 08 Октомври 2024, 09:00 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Най-голямото богатство за един диригент е, когато успее да мотивира музикантите да дадат всичко възможно от себе си. Това казва диригентката Донка Митева. В последните над 20 години тя работи в Германия, а от 2011 г. е художествен ръководител и диригент на „Колегиум музикум“ (Берлин), който се състои от над 450 певци и инструменталисти. 

За първи път, откакто е напуснала страната, тя работи с български колеги – на 8 октомври дирижира Националния филхармоничен хор в зала „България“. Програмата включва творби от Хулио Домингес, Ула Йейло, Джон Огъст Паминтуан, Арво Пярт, Джейк Рунестад, Селга Менце и Морис Дюрюфле. Солисти са Георги Бойкин – орган, Иво Александров – виолончело, Орфей Петров – баритон, и Снежина Куманова – алт. На 14 декември маестрата гостува с своя симфоничен оркестър и ораториален хор към „Колегиум музикум“. Ще звучат кантати от „Коледна оратория” на Бах.

Тръпка, гъдел, удоволствие, предизвикателство и чест. Така Донка Митева определя работата си с хора на Софийската филхармония. С усмивка отбелязва, че ансамблите в Берлин не се съвсем дисциплинирани, въпреки че германците са известни с дисциплината си.

„Хоровата музика има много важна роля и трябва да заема все повече място в нашия живот. И в България, и в Германия, ситуацията е много подобна. Много е важно как това ще бъде направено в училищата и как децата стигат до този момент – да започнат да пеят и да имат изобщо представата, че съществуват хорове“, смята Митева. Нейният личен свят извън нотите е не по-малко шарен – лети с парапланер, обича да се катери, да разхожда кучето си, да излиза със сина си и с приятели...

В интервю Донка Митева разказва за завръщането в родината и проектите, по които работи, за мотивацията на музиканта, за предизвикателството да дирижираш 450 човека, за професионалната дисциплина, за помощта, която предлага на по-младите си колеги, за журирането на конкурси по целия свят. И още: Имаше ли изненади в работата й с Националния филхармоничен хор? Кога осъзна, че е част от музикантска общност в Германия? Обнадеждаващ ли е интересът на публиката към хоровата музика? Означава ли, че България вече не е затворена страница за нея в професионално отношение?

Имате впечатляваща професионална биография на диригент. Какво си казвате сутрин, когато се събудите? 

- Аз много обичам работата си и наистина с удоволствие репетирам с хорове, оркестри, ансамбли. Преподавам и дирижиране. Когато се събудя сутрин, обикновено се радвам, че ще ходя на работа. Разбира се, в някои дни не е така, но като цяло обичам да работя с музика и с хора, които правят музика. 

Какво очаквате и изисквате от хората, с които работите? Какво те могат да очакват насреща от Вас? 

- Хората трябва да са мотивирани, но не винаги е така. Много зависи от моментното състояние. Разбира се, и моя задача е да мотивирам хората. И това е най-голямото богатство за един диригент – когато успееш ще мотивираш хората да дадат всичко възможно от себе си. Това е непрестанна работа и борба, за да може да се постигне висок резултат в музиката. Аз съм доста целеустремена. Имам много високи изисквания – и към себе си, и към хората, с които работя, но се опитвам да постигна това с уважителна и приятелска атмосфера. За мен това е много важно. 

Работите с ансамбли в Германия, Дания, Естония, Чехия, Унгария, Португалия, Ватикана. Китай.  Това едновременно ли се случва? 

- Различно е. В някои години съм много по-концентрирана в Германия например. Други години имам проекти, когато дирижирам или оркестри, или хорове, или правя ателиета с колеги в различни държави. Понякога съм в жури на различни конкурси. Така че има различни форми, в които мога да работя с хора от цял свят. 

Сега работите в България. Отдавна ли е планирано това идване? 

- Аз много се радвам, че имам тази възможност – да работя с Националния филхармоничен хор. Това наистина се случва за пръв път и за мен е голямо удоволствие и чест. Засега срещам само добри вибрации и отношение.

В последните над 20 години винаги съм работила в Германия или в други държави, тъй като живея там. Идвала съм в България с моя германски камерен хор, но за първи път, откакто съм напуснала страната, работя с български хор. 

Тръпка ли е това, че за първи път работите в България, със свои сънародници, на български език? 

- Да, абсолютно е тръпка, гъдел, удоволствие и предизвикателство. Още първия ден казах на колегите, че никога не съм репетирала на български, и отначало малко си търсех думите, тъй като репетирам основно на немски и английски. 

Винаги е предизвикателство да работиш с нови хора. За мен е специално, че съм в България, в София – в града, в който съм израснала, в който съм учила.

Имаше ли изненади в работата с нашия хор – не само като музикална подготовка и ниво, а и чисто организационно, например? 

- Смятам, че това е  процес. Сега съм тук само за седмица и за това време може много да се постигне, но това не е постоянно състояние. Моите ансамбли в Берлин понякога не са съвсем дисциплинирани, въпреки че германците са известни с дисциплината си. Но с времето хората свикват. Аз, по принцип, съм доста взискателна към дисциплината, особено към тези, с които работя постоянно. Те много добре го знаят и с времето човек свиква с динамиката на работата. Просто трябва да се работи за това и да има взаимно желание. 

Сработихте ли се бързо с нашия филхармоничен хор, получи ли се тази  химия, която, може би, всички творци търсят? 

- Да, според мен химията се получи. И, за моя радост, това стана сравнително бързо. Смятам, че всяка следваща репетиция става все по-добре и все по-добре, както и контактът помежду ни. Колегите все по-добре разбират какво точно искам, моята визия за музиката, за произведенията, за звука, който очаквам да се получи, и който е различен във всяко произведение. Целта е да се получи по-динамично представяне. 

От Вас ли дойде предложението за репертоара, по който работите в София?

- Да, от мен. Аз бях предложила и други неща. Програмата беше избрана заедно с ръководството на Софийската  филхармония. В  първата част е „Реквием“ от Морис Дюрюфле за смесен хор, във версията с орган – солист е Георги Бойкин. Във втората част са произведения от 20-и и 21-и век, от най-различни композитори, които дават възможност на хора да се разгърне в по-друга сфера. Знаете, акапелното пеене не е никак лесно. 

Липсва българска музика... 

- Да, липсва в тази програма. Но, може би, в бъдеще... 

От 2011 година сте художествен ръководител и диригент на „Колегиум музикум“ в Берлин, който се състои от над 450 певци и инструменталисти. Дирижирате и четирите състава – голям оркестър и ораториален хор, камерен оркестър и камерен хор. Как се справяте с толкова мащабен състав? 

- Да, това са четири ансамбъла – изключително от студенти или хора, които работят в университета, и в свободното си време се занимават с музика. Те, като цяло, са много мотивирани, много амбициозни, особено нашите представителни ансамбли. Големият симфоничен оркестър и камерният хор ходят често на фестивали и конкурси и печелят награди. Те имат голямо желание да музицират на много високо ниво, което много се доближава до това на професионалните ансамбли в Германия. И за мен е абсолютно щастие и чест, че мога да работя с тях. Репетираме всеки ден. Аз съм единственият диригент. 

Познавате ли лично всеки един от тези хора?

- Да. Може би не знам имената на всички от големия хор, защото това са над 200 души, но знам повечето. В големия хор има доста голямо текучество. Всеки семестър идват 40-50 нови изпълнители. В оркестрите е по-малко текучеството и там познавам всички, както и в камерния хор, защото са само 35 човека. 

В какво се състои тази помощ, която предлагате на млади хорови и оркестрови диригенти, и която, доколкото разбирам, сте готова да предложите и тук, в България?

- Да, със сигурност. В моите ансамбли има много възможности да се репетира с различни произведения. Аз преподавам и дирижиране като хоноруван преподавател в Университета по изкуствата в Берлин. Там имам студенти, някои от които започват съвсем от началото, други са по-напреднали. Когато имат някаква нужда, аз просто им давам възможност да дирижират при нас – било част от репетиция, или да запишат някакво произведение, което им трябва за прослушване или конкурс. Младите колеги винаги имат нужда от подобна подкрепа, а е трудно да бъде намерена, освен ако нямаш собствен ансамбъл.

Част от Вашата работа е журирането на конкурси – от Китай до Белгия. Има ли разлика между журирането в Китай и Европа? 

- Така се случи, че в последните шест-седем години все по-често ме канят като жури в конкурси, коeто за мен винаги е много, много любопитно. Защото имам възможност да видя съвсем различни хора от различни държави, различни репертоари, подходи. Това е много обогатяващо и за мен самата като диригент.

Смятам, че конкурсите като цяло са доста подобни като структура. И в Китай, и в Белгия се гледа какъв е звукът и интонацията, интерпретацията, стилистиката и всички тези показатели. По-скоро зависи кой точно седи в журито, защото ние всички имаме различен вкус. Знаете, конкурсите в музиката не са като конкурсите по математика. Малко по-субективни са. Така че много зависи каква е естетиката на хората, които са в едно жури. Понякога се доближаваме един до друг, понякога има много различни мнения. Понякога се водят дискусии с колеги, които също са интересни. Понякога се намира компромис. Понякога е много по трудно...

Защо не работите в България, защо напуснахте? 

- Напуснах България, защото исках да уча оркестрово дирижиране. В Националната музикална академия (НМА) следвах хорово дирижиране, а оркестрово дирижиране по това време не беше възможно за жени. Имаше такъв проблем и това ме много ме натъжи от една страна, но от друга страна ме мотивира. Това беше причината да потърся място, където мога да уча оркестрово дирижиране и така се озовах в Германия.

Приеха ме в няколко учебни заведения. Избрах Дюселдорф заради професора, който преподаваше. Смятах, че ще ми пасне добре. Така и стана, слава Богу.

По принцип, в онзи конкретен момент, нямах намерение да емигрирам или да ходя някъде. Просто, тук, така да се каже, не ми беше позволено, и аз отидох някъде, където ми беше позволено... 

Кога осъзнахте или усетите, че сте част от онази музикантска общност? 

- Това отнема известно време. Смятам, че по време на обучението си научих много неща – и по отношение на езика, както и репертоарно. Там работихме изключително за оперен репертоар, след което постъпих в операта в Мюнстер.

Първите три-четири години бяха много важни, но изминаха поне десет, докато вляза в звука, в сферата, в атмосферата. Не става от днес за утре... Смятам, че вече съм приета и се чувствам на мястото си. 

Остава ли Ви време за друго, освен за музика?

- Моят свят е доста шарен извън музиката, макар че аз наистина много интензивно се занимавам с музика. Но, когато не се занимавам с нея, се опитвам да правя съвсем други неща. Ходя по планините и на море. Летя с парапланер, обичам да се катеря. Също така ходя на разходки със семейството, с нашето куче, със сина ми, с приятели. Въобще, гледам да има някакъв баланс спрямо музиката. Много обичам да се срещам с хора, да разговарям, да се забавляваме. Търся този баланс, защото понякога музиката и работата надделяват...

Това, че вече работите у нас, означава ли, че България не е затворена страница в професионално отношение? 

- В никакъв случай не е затворена страница. Досега просто нямаше такава възможност. Аз съм отворена за проекти с България. На мен наистина ми доставя удоволствие да работя с колегите. Не си идвам твърде често, защото повечето ми проекти са някъде другаде. Ето, сега имам повод да се върна в България и това за мен наистина е много добре. Обикновено идвам с германските ансамбли. На 14 декември предстои ново гостуване с част от нашия оркестър и част от големия хор. 

И накрая, обнадеждаващ ли е интересът на публиката към хоровата музика, на фона на останалата част от класическата музика?

- Хоровата музика има много важна роля и трябва да заема все повече място в нашия живот. Между другото, и в България, и в Германия, ситуацията е много подобна. Много е важно как това ще бъде направено в училищата и как децата стигат до този момент – да започнат да пеят и да имат изобщо представата, че съществуват хорове. Нужна е много работа, и то в ранните години. Защото елитните хорове ходят по училищата, правят прослушвания и набират певци. Много е важно обаче да ги има не само тези елитни хорове, но да има и други, които не са чак толкова елитни и страхотни, но децата да могат да пеят. Това е образователна политика, която е много важна за всяка държава, не само за България. 

Имате предвид училищни и читалищни хорове... 

- Да, най-вече училищни. Защото читалищните дейности са нещо допълнително, докато всички ходят на училище. Там трябва да има повече възможности. Може би, няма да е най-високото ниво на света, но това не е важно. Важното е децата да имат допир с музиката. Иначе няма как да се продължи тази традиция. 

Донка Митева учи хорово дирижиране в НМА, в София, и оркестрово дирижиране във висшето училище за музика „Роберт Шуман”, в Дюселдорф. Участва в редица майсторски класове при Йорма Панула, Бенджамин Занде и Джанлуиджи Джелмети в академия „Киджана“ в Сиена, Кенет Кийслър и Джин Уанг. Носител е на множество стипендии, включително от фондацията „Рихард Вагнер“, академия „Киджана“, европейската академия „Монтепулчано” и фондацията „Ноел Мине”.

След обучението си в Дюселдорф, от 2007 до 2011 г., е диригент и хормайстор в Държавната опера, в Мюнстер, където дирижира продукции като „Летящият холандец“, „Тристан и Изолда” и „Парсифал” от Вагнер, „Борис Годунов” от Мусоргски, „Набуко“, „Аида” и „Риголето” от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. За своите артистични постижения през 2011 е удостоена със специалната награда от Дружеството на приятелите на музиката и театъра в Мюнстер.

Работи с много ансамбли в Германия, Дания, Естония, Чехия, Унгария, Португалия, Южна Африка, Панама, Китай. Лауреат е на редица конкурси. През 2013 г. печели първа награда на Международния конкурс за млади диригенти в Санкт Петербург и трета награда на международния диригентски конкурс Jeunesse Musicales в Букурещ. На Международния хоров конкурс във Варна е отличена като най-добър диригент (2014), а в Grand Prix of Nations в Берлин – за „най-добро дирижиране и най-добра интерпретация” (2017).

От 2011 г. е художествен ръководител и диригент на „Колегиум музикум“ (Берлин), който се състои от над 450 певци и инструменталисти, студенти в Свободния и Техническия университет в Берлин. Носител е на много награди с камерния хор и симфоничния оркестър на колегиума, включително за най-добър хор на Германия през 2023 (Deutscher Chormeister).

Член е на жури в различни конкурси по целия свят, включително в Китай, Латвия, Южна Африка, Белгия, Португалия и Германия, както и на престижни международни събития като Световните хорови игри, Европейските хорови игри, „Гран при на нациите”. Между 2012 и 2018 г. е член на журито на градския сенат за култура и хорово изкуство в Берлин. От 2004 до 2006 г. е член на борда на Europa Cantat и председател на младежкия комитет на организацията. Член е на Световния хоров съвет.

През лятото на 2024 г. е диригент на „Еврохор“. Проектът за първи път се провежда в България. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Калейдоскоп

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

На 29 ноември е премиерата на „Комедия от грешки“. Представлението на театър „София“ ще се играе на сцената на „Театро отсам канала“, информират ...

Изложби по повод годишнини от рождението на двама известни български художници бяха открити днес в Регионалния исторически музей (РИМ) във Враца. Първата е подредена в художествен ...

Близо 20  картини представя в своята първа самостоятелна изложба 18-годишната Дилиана Перфанов във Велико Търново. В интервю дванайсетокласничката от Хуманитарната гимназия & ...

Карнавалната традиция във Виена и до днес е жива. Всяка година в австрийската столица се провеждат повече от 450 бала, съобщи община Виена. Началото на балния сезон беше както вин ...

Инсталацията „Предстоящо откриване“ е театър на сенките с горе-долу всичко, което се случва в нашите глави и в главите на много хора наоколо 35 години след падането на ...

               

Фотографска изложба "Босилеград преди и сега" и документалният филм "Твърди черупки" бяха представени тази вечер в Българския културно-информационен център в Скопие. „Вярвам ...

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като изключителен заем от частна колекция ...

Световната здравна организация (СЗО) свика извънредно заседание на комисията за извънредни ситуации в Женева, за да реши дали вирусът на маймунската шарка (mpox, емпокс) продължава ...

„Несломен“ е първият трак от новия албум на Димитър & Христо. В него се смесва вече утвърдения стил на дуета с малко по-неочаквано амплоа, информират от SingSong So ...

Клавирен рецитал на Людмил Ангелов е следващото събитие от 24-тия „Европейски музикален фестивал“ в София. На 30 ноември пианистът излиза на сцената на зала „Бълг ...